Контрол на качеството QC (Quality
control)
Обработката на фактите в процеса на
управление на качеството най-пълно се решава чрез моделиране на
процесите с методите и инструментите на математическата статистика.
Съвременните статистически методи са
твърде сложни за възприемане и широко използване без задълбочена
математическа подготовка на участниците в процеса.
През 1979 година Съюза на японските учени
и инженери (JUSE) утвърждава седем достатъчно прости за използване и
нагледни метода за анализ на процесите, които днес масово се използват:
1.
Контролни листове
2.
Анализ на Парето
3.
Диаграма на причините и следствията
(Ишикава)
4.
Стратификация
5.
Контролни карти
6.
Хистограма
За анализа на
проблемите са необходими данни, които представляват факти. Използват се
форми за лесно събиране на данни. Чрез тях се извършва системно събиране
на данни, с цел уточняване честотата на различни ефекти.
Ефекти
(пример видове дефекти )
|
Контролни данни
|
Общо
|
А
|
ХХ
|
2
|
В
|
ХХХХХХХ
|
7
|
С
|
ХХХХ
|
4
|
D
|
ХХ
|
3
|
Е
|
ХХХХХ
|
5
|
Тези форми се подготвят предварително, в съответствие с
очакваните резултати. Те могат да се използват за контрол както на
качествени, така и на количествени показатели.
Един от практическите начини за откриване на някаква
особена причина.
Сортиране на данните съгласно определени критерии или
променливи, като резултатите се визуализират чрез диаграми.
Масив данни се класифицира в различни групи (или
категории) с общи характеристики. Важно е определянето на променливите,
които ще се използват за сортиране.
Контролните карти са специален вид диаграми, предложени
от Шухарт през 1925 година.
Изобразяват промените в даден показател на
качеството във времето.
Предназначение
на контролните карти
Използват се за изобразяване на промените между горна и
долна граница на наблюдаван резултат или състояние на процеса във
времето (от ляво на дясно).
Диаграма с ограничителни линии, които указват приемлив
предел за качествено производство.използват се за откриване на аномалии
в стандартни производствени процеси.
Изобразява отношението между причина и следствие
(например, между ниво на запрашеност и грешки в измерването).
Диаграмата на разсейване показва много измервания,
показани с точки, като мярката за качество се намира на една ос, а
параметрите влияещи на к ачеството
върху друга ос.
Служи за графично
представяне на зависимостта между две променлив Диаграмата на разсейване
често се нарича корелационна диаграма.
Използва се за
откриване на непознати зависимости или за потвърждаване на предполагаеми
зависимости.
Чрез диаграмата е
необходимо да бъдат намерени връзките или взаимозависимостите между два
реда от данни(параметри). За целта двойката стойности се нанасят в
диаграмата като стойности на х и у и се анализира
разпределението на множеството точки от формата на множеството може да
се прави заключение за взаимозависимостите между разглежданите
параметри.
|