© ФРЕНСКИ МОРАЛИСТИ

афоризми

 

ЧОВЕК афоризми

 

[Home] [Съдържание] [Асеневци] [За проекта]

 

ЖИВОТ

 

РАЗУМ

 

ХАРАКТЕР

 

ЖЕНА

 

ЧОВЕК

 

ВЪЗПИТАНИЕ

 

ОБЩЕСТВО

 

ЛЮБОВ

 

ПРИЯТЕЛСТВО

 

БРАК  

Мишел дьо Монтен

  • Човек страда не толкова от това, което става, колкото от това, как той се отнася към него.

  • Който се бои от страдания, той страда от този страх.

  • Ние сме родени за търсене на истината.

  • Строго да следваш своите склонности  - това значи да бъдеш роб на самия себе си.

  • Най- великото нещо на света – да принадлежиш на себе си.

  • Най-ценния плод на здравето – възможност да получаваш удоволствия.

  • Човек – изумително суетно, наистина неразбираемо и вечно колебаещо се същество.

Франсоа дьо Ларошфуко

  • Ако другите знаеха подбудите ни, щяхме често да се срамуваме и от най-благородните си постъпки.

  • Ако се противопоставяме на страстите си, то е по-скоро поради тяхната слабост, а не поради нашата сила.

  • Блаженството е във вкуса, а не в нещата. Човек е щастлив, когато притежава това, което обича, а не когато притежава онова, което другите харесват.

  • Всякога обичаме хората, които се възхищават от нас, но не всякога обичаме онези, от които се възхищаваме.

  • Да видим, че хората менят вкусовете си, е нещо тъй обикновено, както е необикновено да видим, че те менят наклонностите си.

  • Душевните недостатъци са като раните на тялото: каквито грижи и да полагаме за лекуването им, белезите им личат винаги и всяка минута съществува опасност раните да се отворят наново.

  • За темперамента на хората може да се каже, че подобно на повечето сгради има различни фасади — едни приятни, други — неприятни.

  • Забравяме лесно греховете си, когато ги знаем само ние.

  • Изглежда, че природата е начертала за всеки човек още при раждането му границите на неговите добродетели и пороци.

  • Има непостоянство, породено от лекомислие или от слабост на ума, което ни кара да приемаме всяко чуждо мнение; има и друго непостоянство, по-извинително, което се дължи на пресищане.

  • Има хора, за които не бихме могли да повярваме никога нещо лошо, докато не сме го видели; няма обаче хора, у които лошите дела биха ни изненадали, ако ги видим.

  • Лесно си прощаваме вината, ако за нея знаем само ние.

  • Лудориите ни придружават през всички периоди на живота. Ако някой изглежда мъдър, то е, защото лудориите му съответствуват на възрастта и материалните му средства.

  • Младостта е непрекъснато опиянение, някакво трескаво състояние на ума.

  • Младостта мени вкусовете си поради горещата си кръв, а старостта запазва своите по навик.

  • Някои хора приличат на модни песнички, които се пеят само известно време.

  • Признаваме грешките си, за да поправим чрез искреността си щетите, които те ни нанасят в очите на хората.

  • Суетата, срамът и особено темпераментът са често причина за храбростта на мъжете и за добродетелта на жените.

  • Сърцето подвежда всякога ума да прави глупости.

  • Хората и делата имат своя особена перспектива. Едните трябва да се видят отблизо, за да бъдат добре разбрани; другите могат да бъдат правилно доловени, само ако се отдалечим от тях.

  • Хората предпочитат да говорят по-скоро зло за себе си, отколкото да не говорят нищо за себе си.

  • Човек говори малко, когато суетата го подтиква да говори.

  • Човек не е никога нито тъй щастлив, нито тъй нещастен, както си въобразява.

  • Човек често вярва, че се води сам, когато всъщност той бива воден; и докато разумът му го насочва към известна цел, сърцето му неусетно го притегля към друга.

Жан дьо Лабрюйер

  • Човек, който се смята за много умен, почти винаги принадлежи към хората, които имат малко или въобще нямат ум.

  • Ако човек можеше да се изчервява сам за себе си, от колко престъпления, не само скрити, но и явни би избавил той света.

  • Умното изражение на лицето при мъжете – същото, като правилни черти при жените; това е вид красота, която и най-тщеславните хора биха желали да притежават.

  • Самовлюбен човек – нещо средно между глупак и нахал: в него има по нещо от едното и другото.

  • Колкото по-малко човек говори, толкова той от това печели: хората мислят, че той не е лишен от ум, а ако при това, той не е глупав, всички са убедени, че той е много умен.

Люк дьо Вовенарг

  • Който уважава себе си, внушава почит в другите.

  • Мързеливите винаги се канят нещо да направят.

  • Страхът и надеждата могат да убедят човек във всичко.

  • Има хора, чиито таланти никога не биха били открити, ако те нямаха недостатъци.

  • Всичко, което е несправедливо, ни оскърбява, ако нямаме пряка изгода от него.

  • Гордостта – утeшeние за слабите.

  • За да твориш велики дела е необходимо да живееш така, като че няма да умираш.

  • Който не знае цената на времето, той не е роден за слава.

  • Само дребните хора вечно претеглят, какво следва да уважаваш, а какво – да обичаш. Човек с голяма душа, без да се замисля, обича всичко достойно за уважение.

  • Хората много често се опитват да постигнат успех с помощта на таланти, от които са лишени.

  • Между хората може би има, колкото истини, толкова и заблуждения, колкото добри качества, толкова и лоши, колкото удоволствия, толкова болка.

  • Да награди човек с честолюбие, без да има талант, - това е най-голямото зло, което може да му причини съдбата.

  • Нашите постъпки са по-малко добри и порочни от нашите желания.

  • Робството унижава човек до степен, че той започва да обича своите окови.

  • Уединението за душата е както диетата за тялото.

  • Човек е щастлив само, когато е на мястото си.

  • Колкото по-умен е човек, толкова е по-склонен към неразбираемо безразсъдство.

Никола дьо Шамфор

  • В основата на повечето безумства лежи глупостта.

  • Тежко му на човека, открил своите слабости и пристрастия, дори пред най-близките хора.

  • И лошите хора вършат понякога добри дела: те сякаш искат да проверят дали наистина това е така приятно, както твърдат порядъчните хора.

  • Който се стреми да стане философ, не трябва да се страхува от първите печални открития по пътя към опознаване на хората. За да изучиш човек до края, е необходимо да преодолееш чувствата, които той предизвиква: не можеш да станеш добър анатом, докато не се научиш да се взираш в гадостите на човешкото тяло и неговите органи.

  • Може да имаш в главата си множество идеи и да си глупак, както можеш да командваш много войници и да си лош генерал.

  • Трябва да умееш да правиш глупостите, които изисква от нас нашата природа.

  • Цената на хората е подобна на цената на диамантите: до определена големина, чистота и блясък те имат точна и непроменяща се стойност; над тази граница не можеш да им установиш стойността и да им намериш купувачи.

  • Човек без  твърди правила почти винаги е лишен от характер: ако има характер, той би почувствал необходимостта от правила.

  • Величието на човека е в това, че той може да се чувства нещастен: дървото не е способно на това.

  • Величието на човека, затова е велико, защото той осъзнава своето нищожество.

Антуан дьо Риварол

  • Животът на човека протича в изясняване на миналото, жалби от настоящето, и страх за бъдещето.

  • Умните хора на света са значително повече от талантливите. Обществото гъмжи от умници, без всякакъв талант

  • Често човек притежава състояние и не познава щастието, както и обладава жени, без да среща любов.

  • Детството е, когато всичко е удивително и нищо не предизвиква удивление.