© ФРЕНСКИ МОРАЛИСТИ

афоризми

 

РАЗУМ афоризми

 

[Home] [Съдържание] [Асеневци] [За проекта]

 

ЖИВОТ

 

РАЗУМ

 

ХАРАКТЕР

 

ЖЕНА

 

ЧОВЕК

 

ВЪЗПИТАНИЕ

 

ОБЩЕСТВО

 

ЛЮБОВ

 

ПРИЯТЕЛСТВО

 

БРАК  

Мишел дьо Монтен

  • Даже най-неуморимата човешка мисъл, изпада понякога в дрямка.

  • Повечето пороци затъпяват разума, пиянството го разрушава.

  • Добре устроен мозък струва повече, от колкото добре напълнен.

  • Ако можещ да бъдеш учен с чужда ученост, то мъдър можеш да бъдеш само със собствена мъдрост.

  • Има всички основания да се смята, че невежеството бива разнообразно: безграмотното, предшества науката, а фанатичното я следва. 

  • Всеки може да каже глупост. Бедата е, когато я казват обмислено.

  • Отличителен признак на мъдростта – това е непроменящото се радостно възприемане на живота.

  • Истинско огледало на начина ни на мислене се явява нашия живот.

  • Разумният човек си поставя граници дори в добрите дела.

  • Ум, без определена цел се губи; да бъдеш навсякъде – значи да бъдеш никъде.

Франсоа дьо Ларошфуко

  • Вежливостта на ума се състои в способността да мислиш честно и изтънчено.

  • Всеки говори добро за сърцето си, но никой не смее да похвали ума си.

  • Всички се оплакват от паметта си, никой от ума си.

  • Голяма лудост е да искаш само ти да си мъдър.

  • Добрият вкус се дължи повече на разума, отколкото на духа.

  • За да изучим добре нещата, трябва да познаваме всичките им подробности; и понеже последните почти нямат край, нашите знания са всякога повърхностни и несъвършени.

  • Изисканата любезност на ума се проявява в начина да се ласкае приятно.

  • Както е свойствено на големите умове да влагат в малко думи богато съдържание, така напротив, бедните духове имат дарбата да говорят много, без да казват нищо.

  • Колко често хората използват своя ум за вършене на глупости!

  • Не всички, които познават ума си, познават и сърцето си.

  • Не е разумен този, когото случайността прави умен, а този, който знае що е ум, може да го различи и да му се наслаждава.

  • Ние нямаме достатъчно сила, за да следваме всякога разума си.

  • Ограничеността на ума води към твърдоглавие; ние не вярваме лесно това, което е отвъд нашия кръгозор.

  • Погрешно е да се мисли, че дух и разсъдък са две различни неща. Разсъдъкът е само увеличената светлина на духа, светлината, която достига до дъното на нещата, забелязва всичко, което трябва да се забележи, и схваща дори наглед недоловимото. Така трябва да признаем, че само широкият обхват на духа обуславя проявите, които приписваме на разсъдъка.

  • По-лесно е да бъдеш мъдър за другите, отколкото за себе си.

  • Разумът винаги е жертва на измама на сърцето.

  • Съдбата поправя много от недостатъците ни, които разумът не би могъл да поправи.

Блез Паскал

  • Величието на човек се състои в силата му да мисли.

  • Цялото ни достойнство се състои във възможността ни да мислим. Правилното мислене – основа на морала.

  • Мисълта се променя в зависимост от думите, които тя изразява.

  • Днес ние сме там, където са ни довели вчерашните мисли, а утре ще бъдем там, където ще ни заведат днешните.

  • Силата управлява света, а не мисълта, но силата се базира на мисълта.

  • Сърцето има свой разум, който е непознат на нашия разум.

  • Човек – това е тръстика, най-слабото в природата същество, но това е мислеща тръстика.

Жан дьо Лабрюйер

  • Голямо нещастие – да нямаш достатъчно ум, за да изразяваш добре мислите си, и да нямаш достатъчно разум, за да мълчиш. В това се заключава причината за всяка наглост.

  • Нахален е само глупакът: умният човек веднага чувства, приятно ли е неговото общество, и си тръгва секунда преди да стане ясно, че той е излишен.

  • Трябва съвсем малко, за да се отличат изтънчени маниери, и твърде много, за  да се отличи изтънченост на ума.

  • Една от проявите на посредствен ум е желанието  постоянно да разказваш.

  • Да се смеят над умните е привилегия на глупците.

  • Умът на всички хора, взети заедно, не може да помогне на този, който няма свой; за слепият не е от полза това, което виждат другите.

  • Човек, усърден в труда, твърд в неприятностите и взискателен към себе си е снисходителен  към  другите, само защото така изисква неговия разум.

Люк дьо Вовенарг

  • Ако искате да изкажете сериозни мисли, отучете се първо да говорите глупости.

  • Най-дълбоки мисли ни подсказва сърцето.

  • Живостта на ума не винаги краси човека, ако не е съпроводена от верни съждения. Не са тези часовници добри, които вървят бързо, а тези които точно показват времето.

  • Най-добра опора в нещастие е не разума, а мъжеството.

  • Самотата е така необходима на разума, както въздържанието от храна за тялото, и е гибелна, ако продължи твърде дълго.

  • Страстта заглушава понякога съветите на разума, защото тя дава повече сили за изпълнение на желания.

  • На страстите се дължат най-големите победи на ума.

  • Умът достига великото само на пориви.

  • Умът не замества знанията.

  • Умът не ни спасява от глупости, извършвани под влияние на настроението.

  • Умът е око на душата, но не е нейната сила; силата на душата е в сърцето.

  • Умът – око на душата.

  • Умните хора биха били много самотни, ако глупците не причисляваха себе си към тях.

  • Умът, днес има много ниска цена по една единствена причина – появиха се твърде много умници.

  • Мисленето, човек дължи на страстта.

Никола дьо Шамфор

  • Разум – най-великия дар от природата: той не само ни издига над нашите страсти и слабости, но и ни помага с полза да използваме нашия талант, достойнства и добродетели.

  • Разсъдителните хора вегетират. Истински живеят само хората на големи страсти.

  • Управляваш с помощта на разума: не трябва да играеш шах с помощта на добро сърце.

  • Убеждение  - съвест на разума.

  • Хората развращават своята душа, съвест и разум по същия начин като развалят стомаха си.

Антуан дьо Риварол

  • Няма по-разрушително чувство от страха, тъй като той първо поразява разума, а след това сърцето и разсъдъка.

  • Думите – това са произнесена мисъл, а мисълта – това са непроизнесени думи.

  • Разума - историк, страстите – актриса.

  • Човешкото сърце не познава граници, човешкият ум е ограничен.