MMS

©Христо Тужаров, 2008

 

ВИДЕОДАННИ

 

[Home] [Съдържание] [Бизнес консултации] [За проекта] [За автора] [Асеневци]

 

ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ

ОБОЩЕН МОДЕЛ НА ИС

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ИС

ИНФОРМАЦИЯ

ДАННИ

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДАННИТЕ

ИЗОБРАЖЕНИЯ

ВИДЕОДАННИ

 

Видове видеоданни

 

Видове видеоданни

 

      Компоциционно видео – най-ранен аналогов метод за предаване на видеосигнали. Комбинира всички видео-компоненти – яркост, цвят, синхронизация и т.н. в един ситнал. Поради обединяване на компонентите се получава лошо качество.

 

       Компонентно видео – различните видео-компоненти са представени като различни сигнали.Развитието на този метод води до различни варианти - S-Video, RGB, Y, Pb, Pr и други.

 

           Недостатък на аналоговия формат на данните -  при копиране се губи качеството на оригинала.

 

       Цифрово видео

В областта на  професионалното видео се използват няколко цифрови видео-формата : D1, D2, Digital BetaCam и други. Цифровото видео запазва качествата си при копиране на оригинала.

 

               Компютърно цифрово видео - представлява последователност от цифрови изображение, придружени със звук.

 

Основни характеристики на видео сигнала

 

       Кадрова честота (Frame Rate)

Стандартната скорост за възпроизвеждане на видеосигнал е 30 кадъра/сек. (в киното се използват 24 кадъра/с).

 

Всеки кадър се състои от определено количество редове, които се изобразяват на екрана. Мониторът на компютъра използва метода "прогресивно сканиране" (progressive scan), при който редовете на кадъра се изобразяват последователно, отгоре надолу, 30 пъти в секунда.

 

        Дълбочина на цвета (Color Resolution).

 Този показател се явява комплексен и отразява количеството цветове, едновременно изобразяване на екрана.

 

Количеството цветове се описва с цветови модели:

  • За стандарта PAL  -  модел YUV;

  • За стандарта SÉCAM - модел YDbDr;

  • За стандарта NTSC  - модел YIQ;

  • За компютри – модел  RGB  и по рядко HSV;

  • За полиграфията – модел  CMYK.

Количеството на цветове, които може да изобрази монитора или проектора зависи от неговото качество. Човешкия глас възприема от 5 до 10 милиона цветни нюанса.

 

Количеството цветове във видеоматериала се определя от броя битове предназначени за кодиране на цвета на всеки пиксел.

 

Пример: 8 бита — 256 цвята (28 = 256), 16 бита — 65 536 цвята (216), 24 бита — 16 777 216 цвята (224).

 

          Разделителна способност  (Spatial Resolution).

Всеки видеосигнал притежава параметър – разделителна способност.

 

  • За аналогова телевизия - 720×576 пиксела, при честота на кадрите 50 херца;

  • Стандарта за цифрова телевиция HDTV  -  до 1920×1080 при частота 60 херца;

 

       Компютри – разделителната способност зависи основно от екрана на монитора.

 

     Тримерно видео – разделителната способност се измерна във воксели – елементи на изображението представляващи точки (кубове) в тримерно пространство.

Например, за просто тримерно видео сега се използва разделителна способност 512×512×512,

 

Ширина на видеопотока

Ширината (скоростта) на видеопотока (bit rate) —  количество обрабатвани битове видеоинформация за секунда.

 

Колкото е по-висока скоростта, толкова е по-добро качеството на видеосигнала.

 

Примери:

  • За формат VideoCD  - 1 Мбит/с;

  • За формат DVD - 5 Мбит/с;

  • За формат HDTV  - 10 Мбит/с.

 

Качество на изображението (Image Quality)  

Изискванията за качество зависят от конкретната задача. Качество на видео материала се измерва с:

  • Помощта на формални мерки, примерно  PSNR или SSIM;

  • Използване на субективно сравнение от експерти.