Интернет технологии

© Христо Тужаров, 2007

ЕЗИЦИ ЗА ОПИСВАНЕ НА WEB  СТРАНИЦИ

 

[Home] [Карта на книгата] [За проекта] [Инфопедия] [Асеневци] [Начало на книгата]

СЪПЪТСТВАЩИ ИНТЕРНЕТ ТЕХНОЛОГИИ

 

ЕЗИЦИ ЗА ОПИСВАНЕ НА WEB  СТРАНИЦИ 

 

HTML  (HYPER TEXT MARKUP LANGUAGE)

 

ДИНАМИЧЕН HTML  (DHTML) 

 

XML (EXTENSIBLE MARKUP LANGUAGE) 

 

ЕЗИК ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ВИРТУАЛНА РЕАЛНОСТ (VRML) 

 

 

Езици за Маркиране ( Markup languages)

Езици за Маркиране ( Markup languages)

Служат за описване на данни, като чрез някои от тях дори могат да се определят начина и стъпките, необходими за представянето на тези данни.

 

Представляват набор от специални инструкции наричани тагове, предназначени за формиране в документите на някаква структура и определяне отношенията между различните елементи на тази структура. Те указват коя част от документа се явява заглавие, коя подзаглавие и т.н.

 

                   SGML (Standard Generalized Markup Language — стандартен общ език за маркиране)

Метаезик за създаване на документи. Използван e активно в печатната и издателската индустрия, но поради сложността си не става широко-разпространено приложение.

 

                   XHTML (Extensible Hypertext Markup Language — разширен хипертекстов маркиращ език)

Език за създаване на Web  страници, който по възможности е съпоставим с HTML, но  се явява подмножество на XML. Както и HTML, XHTML съответства на  спецификацията SGML.

 

 

Видове маркери

 

Стилистически маркер

Стилистическите маркер отговарят за външния вид на документа. Например, в HTML към дадения тип маркери се отнасят тагове като: <I> </I> (наклонен), <B> </B> (дебел), <U> </U> (подчертан текст) и т.н.

 

Структурен маркер

Структурните маркери задават структурата на документа. Например в HTML към дадения тип маркери се отнасят тагове като:  <P> </P>(параграф),<H?> </H?>(заглавие), <DIV> </DIV> (секция) и т.н.

 

Семантически маркер

Семантическите маркери информират за съдържанието на данните. Например тагове като: <TITLE> </TITLE>(име на документа), <CODE> </CODE>(код), <VAR> </VAR>(променлива), <ADDRESS> </ADDRESS>(адрес на автора).

 

Основни понятия при езиците за маркиране

 

                   Таг

Явяват се инструкции за програмите, осъществяващи визуализиране на съдържанието на документа от страна на клиента. Всеки таг се обгражда с ъглови скоби:  начало(<) и край (>). В скобите се помества названието на инструкцията и нейните параметри.

 

                  Елементи

Тагове в съвкупност с тяхното съдържание.

 

                  Атрибути

Използват се за доуточняване характеристиките на даден елемент.

Атрибутите се състоят от двойка "название" = "значение", която се задава при определяне на елемента. Значението на атрибута се указва във вид на текст вмъкнат в единични или двойни кавички.

 

История на езиците за маркиране

 

1945 год  - въведено е понятието хипертекст от В. Буш;

 

60-те години – появяват се първите приложения съдържащи хипертекстови данни.

 

1986 год - от ISO е утвърден универсален стандартизиран език за маркиране (Standardized Generalized Markup Language). Този език е предназначен за създаване на други езици за маркиране. Той определя допустимия набор тагове, техните атрибути вътрешната структура на документа.

 

1991 год -  създаден е езика HTML от Тим Бърнърс-Ли  (Tim Berners-Lee).  Въпреки редица ограничения, той се явява най-популярния език за маркиране, което се дължи на лекотата, с която се изучава и възможността да работи на най-различни платформи.

 

1996 год. - W3C започва разработката на XML (Extensible Markup Language) , който се явява нещо средно между езиците SGML и HTML. XML се явява едно от основните направления за развитие на Интернет в частта „Семантична мрежа”.