|
ЗНАНИЯ (knowledge )
|
||||||||||
| ЗНАНИЯ
ПОДХОДИ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЗНАНИЕТО
ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА ЗНАНИЕТО
|
Три пътя водят към знанието: · път на обмисляне – този път е най-благородния, · път на подражание – това е най лекия път · път на опита – този път е най-горчивия. Конфуций
Определения за знание:
Най - точно определение на знание дава сър Френсис Бекон (1561-1626): “знание – сила”.
Същност на знанието
Знанията, получавани чрез натрупване на фактически опит, са продуктивни само тогава когато те се използват при изпълнение на работа или се интегрират в процеса на изпълнение на работа. Знанието като процес
Данни – структурирани сведения, получени чрез измерване, наблюдения, анализ и други познавателни процеси, които са представени във форма, подходяща за съхранение. Данните са резултат от процеса на структуризация на сведения.
Информация – обработени с някаква цел данни, понижаващи степента на неопределеност на конкретна ситуация. Понятието информация има смисъл само в процеса на предаване от източник към приемник във вид на съобщения.
Информационен ресурс - получени данни, които получателят може да използва, и по този начин да ги провери чрез своя опит.
Опит – информация, проверена в процес на практическа дейност. Опитът са явява необходима предпоставка за получаване на знания. Единица за опит се явява доказан факт.
Знания – опит, преминал процес на рефлексия и концептуализация. В индивида знанието може да се открие във вид на компетентност. Сведения, които не са се превърнали в осмислена компетентност, се явяват или информация (не са намерили приложение в практиката), или опит (използвани са несъзнателно в практиката).
Мъдрост – натрупани знания, позволяващи на индивида да прогнозира бъдещи събития. Може да бъде открита във вид на интуиция. Мъдростта се явява резултат от интегриране на разнородни знания и най-често дава отговор на следните въпроси: защо, какво, как, къде, кога.
|