Информационни системи

© Христо Тужаров, 2007

СИСТЕМЕН АНАЛИТИК

 

[Home] [Съдържание] [Асеневци] [Консултации] [Инфопедия]

ВЪВЕДЕНИЕ В СИСТЕМИТЕ

 

СИСТЕМЕН АНАЛИЗ

 

СИСТЕМЕН ПОДХОД

             

СИСТЕМНИЯ АНАЛИЗ КАТО НАУКА

             

МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА

 СИСТЕМИТЕ

             

ВИДОВЕ СИСТЕМЕН АНАЛИЗ

            

СИСТЕМЕН АНАЛИТИК

 

 

 

 

История на понятието системен аналитик

 

Играе основна роля в процеса на анализ на системите. Необходимост от появата на такъв специалист възниква в края на 50-те години, когато при нарастване сложността на информационните системи, взаимодействието между потребители и програмисти става изключително трудно, поради факта, че говорят на различни езици.

 

След 90-те години настъпва нова ситуация, благодарение на програмните езици от четвърто поколение. Те създават възможност на активни потребители да създават собствени приложения, като за системните аналитици, остава работата по изграждане на сложни системи. 

 

История на понятието системен аналитик

 

Изисквания към системния аналитик

Изисквания към системния аналитик

 

Начини на мислене на системния аналитик

 

Системно мислене

Съвкупност от знания и инструменти, които са предназначени за възприемане на цялостта на явленията.  Те позволяват на аналитиците да откриват закономерности  в сложни системи и да приемат решения за тяхното оптимизиране.

 

Системното мислене:

  • Включва изграждане на концептуални структури, обхващащи обем от знания и технологии, получени в течение на много години;

  • Дава възможност не само да се разбере същността на процесите и явленията, но и да ги управлява.

  • Явява се метод (принцип), с помощта на който може целенасочено (като правило, с цел управление) да се открият и управляват причинно следствените връзки и закономерности на системата като цяло.

При системното мислена съвкупността от събития, явления се анализират и изследват като едно цяло,  което може да се актуализира и изследва като едно цяло, поведението на което може да се предсказва, прогнозира без изясняване на поведението на съставляващите елементи, както и на качеството и количеството им.

Системно мислене

 

 

             Аналитично мислене

В основата стои принципа на декомпозицията. Всяко нещо, за да се оцени, трябва първо да се разложи на съставните ме части и те да бъдат изследвани за съответствие на зададените параметри.       

 

           Логическо (алгоритмично) мислене

Много е близко до шахматното мислене. Дава възможност:

  • За сглобяване на оптимизирано цяло от съставни му части.

  • За  създаване на ефективни процедури и процеси.

            Предметно (предметно-ориентирано) мислене

С негова помощ може целенасочено  да се откриват и актуализират причинно следствените връзки и закономерности в изследваната  предметна област.

 

               Извод

Разчленяването на мисленето на анализ, синтез и търсене на взаимовръзки се явява основен признак в системността на познанието.