МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ

Методи за изследване на системите

Методите за изследване на информационните системи могат най-общо да бъдат разделени на три групи – емпирични, теоретични и смесени.

Методи за изследване на системети

Емпирични методи за изследване на системите

Наблюдение – събиране на първична информация или емпирични твърдения за системата.
Сравнение – установяване на общото и различното в изследваната система или системи.
Измерване – търсене на формализирани емпирични факти.
Експериментиране – целенасочено преобразуване на изследваната система за определяне нейните свойства.

Освен класическите форми, в последно време се използват и такива форми като: анкети, интервюта, тестване и други.

Емпирико-теоретични методи за изследване на системите

Абстрахиране – установяване на общи свойства и характеристики на обекта и на тази база моделиране на системата.
Анализ – разделяне системата на подсистеми с цел откриване на техните взаимовръзки.
Декомпозиция – разделяне системата на подсистеми със съхранение на връзките с външната среда.
Синтез – съединяване на подсистемите в система с цел откриване на техните връзки.
Композиция – съединяване на подсистемите в система със съхраняване на връзките с външната среда.
Индукция – получаване на знания за системата по знанията за подсистемите;

Индуктивно мислене

Разпознаване на ефективни решения и на тази база проблеми, които могат да бъдат решени с помощта на тези решения.

Дедукция – получаване на знания за подсистемите по знания за системата.

Дедуктивно мислене

Определяне на проблема и след това търсене на подходящи решения за ликвидирането му.

Евристика – получаване на знания за системата по знанията за подсистемите, натрупани чрез наблюдения и опит.
Моделиране – получаване на знания за обектите с помощта на модели. Моделирането се базира на възможността да се отделят, опишат и изучат най-важните фактори, като се игнорират второстепенните.
Исторически метод – търсене на знания за системата чрез използване на нейната история.
Логически метод – мисловно търсене на знания за системата чрез възпроизвеждане на някои от нейните подсистеми и връзки или елементи.
Макетиране – получаване на информация по макет на обекта или системата.
Актуализация – получаване на информация с помощта извършване промени в системата , като при това трябва да бъдат запазени всички необходими връзки и отношения с външната среда.
Визуализация – получаване на информации с помощта на нагледно или визуално представяне състоянието на изследваната система. Визуализацията предполага възможност за изпълнение в системата на операции от типа – преместване, завъртане, премахване, увеличаване и т.н. на системата или нейни елементи.

Освен указаните класически форми днес се използват и такива методи като:

Мониторинг – система за наблюдение и анализ на системата и нейните параметри.
Делови игри и ситуации
Експертни оценки
Имитация;
Верификация – съпоставяне с опита;

Теоретични методи за изследване на системите

Преминаване от абстрактното към конкретното – получаване на знания за системата на база абстрактни представи ( модели) в съзнанието и мисленето.
Идеализация – получаване на знания за системата или нейни подсистеми и елементи чрез мислено конструиране на системи или подсистеми, които не съществуват в действителността.
Формализация – получаване на знания за системата с помощта на символи или формули (езици с изкуствен произход).
Аксиоматизация – получаване на знания за система или процеси с помощта на специално формулирани за целта аксиоми и правила.
Виртуализация – получаване на знания за системата с помощта на създаване на специална среда, която не съществува или е трудно възпроводима в реалността.