e Learning

©Христо Тужаров, 2009

 

УПРАВЛЕНИЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛЕН КОНТЕНТ

 

[Home] [Съдържание] [Асеневци] [Консултации] [Инфопедия]

 

УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ

ПРИНЦИПИ НА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ

СТАНДАРТ ЗА E-LEARNING КОНТЕНТ SCORM

ЕЛЕКТРОННИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕСУРСИ

СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ

 

Управление на образователен контент LCMS (Learning Content Management )

Приложение предназначено най-често за управление съдържанието на големи Web сайтове. Този вид системи са много подходящи, когато се налага да се работи с екип от хора, които създават и публикуват материали.

 

Функции на LCMS

 

     Създаване – предоставяне на удобни средства за авторите на материалите. Следене и контрол на версиите при документите.

 

      Управление – множество процеси най-важните от които са:

  • поместване на съдържанието в единно хранилище за данни;

  • следене на версиите на документите;

  • поддръжка защита на достъпа до данните според потребителя;

  • интеграция със съществуващите източници на информация и работещите към момента системи в компанията;

  • управление на потоците от документи.

    Публикуване – автоматично преобразуване външния вид на информацията в зависимост от индивидуалните потребности на съответния потребител.

 

     Представяне – допълнителна функция свързана с предоставяне на възможности за удобна навигация.

 

Характеристики LCMS

 

         Откритост

Разбира се възможността да се ползват различни източници на информация при създаването на електронните курсове.

 

За осъществяване на този вид съвместимост се разчита на метаданните (данни съдържащи информация за структурата и семантиката на данните, които описват). Като език за описание на метаданни най-често се използва стандарта XML и някои негови разновидности. Едни от тях са RDF и RDFS (RDF Schema). Те превъзхождат значително други стандарти поради синтактичната и семантичната си  съвместимост [6].

 

        Адаптивност

Отнася се към персонификацията на учебното съдържание, т.е. създаването на електронни курсове отчитащи индивидуалните особености на обучаемите. За целта се използват т.нар. модел на обучаемия. В него би било добре да фигурират:

  • психологическите му особености;

  • скоростта на възприемане;

  • индивидуалните цели и амбиции;

  • целта на обучението;

  • началните знания.

Изработването му става постепенно като в началото се изработва априорен модел на обучаемия. Това става с помощта на самооценка. По нататък в процеса на обучение системата следи съответните показатели и ги коригира, ако е необходимо.

 

Адаптивността на практика означава, че двама потребителя с различно ниво на знание, ще виждат различен материал по една и съща тема. По-напредналия ще разглежда по-съкратена версия, докато другия, например, ще разполага с пълната. Също така е възможно да се предоставя пълния текст на всички потребители, по-трудните или допълнителни части да са маркирани по някакъв начин или да се показват само пожелание.

 

В частта тестове и тестване, адаптивността също играе важна роля. Зависимост от конкретните цели тестването може да се извършва на 3 нива:

  • стандартен тест;

  • тест с обучение (тренинг);

  • тест с обяснения.

Самите тестове се генерират автоматично и могат да бъдат някоя от следните разновидности:

конструктор на отговори;

  • продължи последователността;

  • избери правилен отговор;

  • графичен тест и др.

Навигацията по темите също има връзка с адаптивността. Тя може да се реализира по 3 различни способа:

  • права – системата предлага най-подходящата тема, зависимост от нивото на обучаемия;

  • група – подмножество от теми водещи до избраната цел;

  • скрита – когато обучаемият не е готов за съответния ресурс.

 

          Интелектуалност

Включва в себе си построяването на траекторията на обучаемия, анализ на отговорите от задачите, интерактивна поддръжка на решенията и др.

 

В LCMS могат да се въведат механизми за контрол на учебното съдържание и практическите задачи по следните критерии:

валидност – съответствието на курса към целите на обучението;

  • надеждност – стабилността на получените резултати;

  • трудност;

  • икономичност – способността да се достига набелязаната цел с минимален брой стъпки;

  • излишък – количеството информация, чието овладяване не води пряко до достигане на целта;

  • интегруемост – връзката на дадения курс с други, зависимост от показаните резултати;

  • практичност – експертната оценка за курса.

С помощта на статистически методи и експертни оценки се събира информация относно гореописаните критерии.

 

Архитектурата на учебното съдържание

Може да се представи като йерархична конструкция съставена от следните обекти:

  • Raw content – текст, хипертекст, списък, таблица, изображение, звук, видео материал;

  • Information object – термин, въпрос, задача, упражнение, пример;

  • Learning object – тема;

  • Component object – секция, модул, учебник, дисциплина.

Основна информационна единица се явява темата. Тъй като се явява learning обект, тя трябва да отговаря на петте негови характеристики:

  • да е малка по обем – необходимото време за изучаването и да е от 2 до 15 мин.;

  • завършеност – да може да се възприема самостоятелно;

  • многократно използваема – да може да се използва в различен контекст и за различни цели;

  • агрегативност – да може да се групира в по-големи единици учебно съдържание;

  • да е маркирана – да е с добавени метаданни към нея, така че да може да бъде лесна поддръжката на характеристиките и.

Структурирането на учебното съдържание се състои в разделянето му на т.нар. компонентни обекти (методически единици): дисциплини, учебни пособия, модули и секции. От модулите и секциите се компилират учебните пособия.

 

Идеята за модулност на учебното съдържание съвсем не е нова, но в последно време търпи положителни изменения. Като факт модулното обучение за пръв път се реализира в „Открития Великобритански Университет”. Идеята е била учебното съдържание  да се раздели на няколко независими микрокурса (модули), които студентите могат да изучават в произволен ред в рамките на семестъра. За успешно завършване на модула се е приемал положителния резултат от тестовите в края му. Всеки модул е имал отделен учебник.