e Learning

©Христо Тужаров, 2009

 

ТАКСОНОМИИ В ОБУЧЕНИЕТО

 

[Home] [Съдържание] [Асеневци] [Консултации] [Инфопедия]

 

ТАКСОНОМИИ В ОБУЧЕНИЕТО

ТАКСОНОМИЯ НА БЛУМ

ТАКСОНОМИЯ НА КРАТУОЛ

УТОЧНЕНА ТАКСОНОМИЯ НА БЛУМ

НОВА ТАКСОНОМИЯ НА МАРЦАНО

 

Предназначение на таксономиите

 

 

Предназначение на таксономиите

 

Таксономиите играят голяма роля в теорията на обучението. Те са важни, защото позволяват:

  • Правилно да се определят и степенуват целите и задачите на обучението;

  • Разностранно планиране на дейностите в процеса на обучението;

  • Да се обособяват познавателните структури в обучението; 

  • Да се формулират проблеми и да се поставят задачи пред обучаемите;

  • Да се подбират оценъчни инструменти, адекватни на поставяните цели;

  • По резултатите от обучението и изпитаните от обучаемите трудности да се коригира процеса на обучение.

Терминология  на таксономиите

 

Таксономия (от гръцки taxis – разположение, строй, порядък, и nomos –закон) – теория за класифициране и систематизиране на сложно организирани области от дейността, имащи йерархична структура

 

Понятието таксономия възниква първо в биологията (терминът е предложен през 1813 г. от швейцареца (ботаник) О. Декандол, разработващ класификация на растенията.

 

       Педагогическа таксономия – създаване на стройна система от педагогически цели, разпределени по категории и йерархични нива.

 

История на педагогическите таксономии

За първи път задачата за изграждане на схема за структуриране на педагогическите цели е поставена в САЩ. След края на Втората световна война група педагози и психолози, членове на Комитета по приемните изпити в колежите, ръководена от Б. Блум, провежда многогодишно изследване, за да разработи общи начини и правила за формулиране и подреждане на педагогическите цели.

 

През 1956 г. излиза първата част на книгата "Таксономия", съдържаща описание на целите в познавателната (когнитивната) област. Тази система на целите получава широка международна известност. Използва се за планиране на обучението и оценка на резултатите от него, служи за надежден инструмент при експериментална проверка на нов учебен материал.

 

През следващите десетилетия Д. Кратуол и колектив. създават втората част на таксономията (в афективната област).

 

През 2000г. Роберт Марцано (R. Marzano), известен изследовател в областта на образованието разработва „Нова Таксономия на Образователните Цели” .

 

През 2001 г.  Андерсон и Красвол уточняват и развиват таксономията, предложена от Блум. Те съставят описание на мислителните операции, влизащи в състава на всяко ниво.

 

Цел на педагогическите таксономии

Да се определят и подредят педагогически цели на обучението, реализацията на които води до мислене от високо ниво.

 

За това какво е това „мислене от високо ниво”, учените (в т.ч.  -  Блум, Марцано, Коста и Калик и други.) започват да мислят отдавна. Те създават таксономии и техники, подпомагащи процеса на обучение при изграждане в обучаемите на качества като стратегическо мислене, проницателност, настойчивост, творчество и майсторство за решаване на сложни проблеми.

 

Области на педагогическите таксономии

 

Области на педагогическите таксономии

 

       

        Когнитивна (познавателна) област

Тук влизат целите от запомняне и възпроизвеждане на изучения материал до решаване на проблеми, в хода на което е необходимо да се преосмислят наличните знания, да се изграждат нови техни съчетания с предварително изучени идеи, методи, процедури (начини на действие), включително и да се пристъпи към ново решаване.

 

Според данните от експертните оценки, а също така от интервютата с учителите и анализите на литературата, направени от Б.Блум и неговите сътрудници, към познавателната сфера се отнасят повечето от целите на обучението, предлагани в програмите, учебниците и всекидневната практика на преподавателите.

 

    Когнити́вност (лат. cognitio, познание, изучаване, осъзнаване)

Термин, означаващ способност към умствено възприемане и преработване на външна информация

 

Терминът в по-широк смисъл означава появата и създаване на знание и концепции, свързани с това знание, изразени както в мислите, така и в действията на човека.

 

         Афективна (емоционално-ценностна) област

Към нея се отнасят целите за формиране на емоционално-личностни отношения към явленията в околния свят от простото възприятие, интереса, готовността да се реагира до усвояването на ценностни ориентации и отношения и активната им проява.

 

В тази сфера попадат такива цели като формиране на интереси и склонности, преживяване на различни чувства, формиране на отношение, осъзнаването му и проявата му в дейността.

 

        Психомоторна област

Тук попадат целите, които са свързани с формирането на различни видове двигателна (моторна) дейност, на манипулационна дейност и нервно-мускулна координация.

 

Към тази област се отнася сравнително малка част от общия сбор на целите на обучение. Сред тях са навиците за писане, речевите навици, а също така и целите, поставяни в рамките на физическото възпитание и трудовото обучение.

 

Педагогически цели, заложени в таксономиите

Съвременните педагогически цели са тясно свързани с основните умения, които трябва да притежават хората на ХХІ век. Най-общо тези умения могат да се сведат до:

  • Отговорност и адаптируемост;

  • Комуникативност;

  • Творчески потенциал и любознателност;

  • Критично и системно мислене;

  • Информационна култура;

  • Сътрудничество и взаимодействие;

  • Откриване и рашаване на проблемите;

  • Саморазвитие;

  • Социална отговорност.

Видове педагогически таксономии

В зависимост от основата, върху която са създадени:

  • когнитивни;

  • емоционални;

  • психомоторни;

  • на опита;

  • операционални;

  • смесени.

       Когнитивна таксономия таксономия на Блум

Насочена към формиране на интелектуалните умения  

  • Класифицира интелектуалното поведение в шест категории: познание, разбиране, приложение, анализ, синтез, оценяване.

  • Образователното съдържание и дейностите в процеса на обучение са много и разнообразни, и таксономията не подхожда на всички.

       Афективна таксономия на Кратуол

Обучението трябва да развива не само интелекта и мисленето, но и чувствата, нагласите и ценностните системи.

  • Таксономията класифицира равнищата на анализ и конструиране на обучението.

  • Те са: получаване (приемане), отговаряне, оценяване, организиране, характеризиране чрез ценност или ценностен комплекс

        Психомоторна таксономия на Кенет Мур

Постулира три равнища на психомоторната таксономия: подражание, сръчност и точност.