ЗРЯЛОСТ НА БИЗНЕСА

© Христо Тужаров, януари 2009

 

МОДЕЛИ НА ЗРЯЛОСТ НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

[Home] [Начало] [Съдържание] [Асеневци] [Бизнес консултации]

 

МОДЕЛИ НА ЗРЯЛОСТ НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

СТАТИЧНИ ОРГАНИЗАЦИОННИ МОДЕЛИ

 

МОДЕЛИ НА ЖИЗНЕНИЯ ЦИКЪЛ НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

 

ЗРЯЛОСТ НА ПРОЦЕСИТЕ СММ

 

ЗРЯЛОСТ НА КАЧЕСТВОТО

 

ЗРЯЛОСТ НА ПЕРСОНАЛА

 

ЗРЯЛОСТ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ 

 

 

Произход на моделите на зрялост

Терминът „ниво на зрялост”, както и терминът, „жизнен цикъл” прониква в икономиката от биологията. За да се определят основните етапи в развитието на една организация е полезно да се направи сравнение между двата жизнени цикъла – на човека и на организацията.

сравнение между двата жизнени цикъла – на човека и на организацията

 

Действително всички хора преминават еднакви цикли в течение на своя живот - детство, юношество, младост, израстване, зрелост, старост.

 

       Детството и юношеството са времето на изграждането. В този период човек има усещането, че всичко му е по силите, способен е да повдига планини. И това наистина е така! Кръвта кипи, по жилите тече и прелива сила, само дето не достига мъдрост и предпазливост.

 

       Младостта и израстването са белязани и с активен духовен растеж. В този период човек се изправя пред необходимостта да направи някакъв избор в живота: и на ново ниво да осъзнае своя път.

 

      Зрелостта  е време, когато  човек е натрупал достатъчно мъдрост за решаването на важни житейски задачи, а и силите не са малко. На този етап  може и трябва да се пристъпи към реализация на мащабни проекти – тези, които са замислени в предишния етап, в "младостта".

 

      Старостта е период за размисъл и усъвършенстване. Дошло е време за прилагане на натрупания опит и знания в своя и на обществото полза.

 

Основни понятия за моделите на зрялост

 

Организационно-технологична зрялост на организацията

Ниво или степен на развитие, което е достигнала организацията в своето развитие.

 

Модел на организационно-технологична зрялост на организацията

Методически инструмент, позволяващ да се съпостави и обективно оцени нивото, което е достигнала организацията в развитието си, както и да се планира нейното по-нататъшно развитие на база непрекъснат ръст на зрелостта в областта на управление на организацията. 

 

Оценка на организационно-технологичната зрялост на организацията

Оценяване степента на използване на методи, практики и средства за достигане  определено ниво на зрялост.

 

Зрелостта на една организация се оценява чрез използване на еталонни модели, демонстриращи основните характеристики, които организацията трябва да постигне в своето развитие. Тези модели трябва да отразяват основните тенденции ( еталон) и да дават възможност за извършване на организационна диагностика, като предлагат методология за оценяване на основните аспекти и характеристики от дейността на организацията.

 

Организационните модели са пътепоказатели, които водят към успех на организацията. Те се явяват обобщение на опита и практиките на водещите световни лидери и допринасят за оценка равнището, постигнато от организациите решили да достигнат световните критерии.

 

Организационен модел

Набор от критерии (оценъчни показатели, имащи вътрешни взаимовръзки и обединени в графична схема). Обикновено моделът  включва 6—9 основни критерии, с 6—32 уточняващи подкритерии.

 

Съдържанието на критериите отразява ключови направления в бизнеса, актуални за създаване на конкурентоспособна организация с ефективна система за управление.

         

Причини за използване на моделите на зрялост

  • Ориентиране на организациите за пътя, който те трябва да извървят;

  • Сверяване часовника на организациите  с часовника на водещите световни компании.

  • Намиране и реализиране на приоритетни за организацията задачи, осигуряващи нейното развитие.

  • Прилагане на еволюционна стратегия на поетапно развитие – практиката показва, че по-често постепенното нарастване на културата на организацията, а не революционни иновации водят до успех.

 

Квалификация на моделите на зрялост

 

Квалификация на моделите на зрялост

 

Моделите на зрялост според времевия цикъл

Според периода от време, който отразяват организационните модели биват статични и динамични.

 

                            Статични модели на зрялост

Дават възможност да се получи „мигновена фотография” на организацията и не позволяват да се отрази динамиката на нейното развитие във времето.

Примери:

 

                              Динамични модели на зрялост

Наричат ги още  модели на жизнения цикъл на организацията. При тях се използва ситуационно-историческия подход и те проследяват поетапно характеристиките на организацията в нейното развитие.

Примери:

 

Моделите на зрялост според времето на създаване

Отразяват тенденциите и философията на бизнеса за времето в което са създадени. Разглеждането им в този аспект има смисъл от историческа гледна точка.

 

                             След 30 – те години на ХХв. – създават се основите на теоретичните модели  на корпорация [Berle, Means, 1932] и [Coase, 1993, (1937)]. Те отразяват само аспекта на отношение между мениджмънта и собствениците на компанията.

 

                             След 60 – те години  на ХХв. – появяват се първите модели на жизнения цикъл на организацията. Те са динамични и проследяват етапите в нейното развитие (Adizes, 1988, Грейнер, 2002 ).

 

                             След 90 – те години  на ХХв – появяват се модели, свързани с реализиране на TQM концепцията. Те са свързани с премиите по качество на различни държани и общности и отразяват съвременните тенденции в бизнеса.

 

Моделите на зрялост според проблемната ориентация

 В голямата си част, този тип модели на зрялост описват характеристиките на някои от основните компоненти на организацията – процеси, персонал, технологии и т.н. Могат да бъдат както статични така и динамични.

 

Приложение на организационните модели на зрялост

Практиката на прилагане на организационните модели показва, че в различни случаи и в зависимост от спецификата на организациите е необходимо да се прилагат различни модели.

 

Практиката и историята на организационните модели показва ефективността от използването им в следните области:

  • За самооценка – основен фактор за развитие на всяка организация се явява себепознаването, т.е даване отговор на въпросите:

          * Къде се намираме?

* Къде желаем да отидем?

* Как ще отидем до там?

  • За създаване на методологии, указващи етапите, дейностите, техниките и средствата за развитие на организациите;

  • За сертифициране -  за партньорите и обществото е важна документирана позиция за състоянието на организацията.

  • За участие в конкурси за удостояване с премия.