BSC

© Христо Тужаров, Юли 2008

 

ПОЗИЦИОНИРАНЕ 

 

[Home] [Карта на студията] [Асеневци] [Бизнес консултации]

ИСТОРИЯ НА СТРАТЕГИЧЕСКИЯ МЕНИДЖМЪНТ

СТРАТЕГИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ

СИТУАЦИОНЕН ПОДХОД

ПОЗИЦИОНИРАНЕ  

ОРГАНИЗАЦИОННА КУЛТУРА

Стратегически мениджмънт в периода:  1980 г.

 

                     Майкъл Портър профессор от Харвардската школа по бизнес

 

1. Предлага организацията да се разглежда като ценностна верига от отделни дейности:  разработка – производство – придвижване на пазара и т.н. «Конкуренция», 1998

 

2. Определя основните дейности в организацията

 

Спомагателни дейности

  • Инфраструктура на фирмата - финансиране, планиране, отношения с клиентите и т.н

  • Управление на човешките ресурси - наемане, стимулиране, компенсации, обучение и т.н.

  • Развитие на технологиите - разработка на нови изделия, изследване на материали, тестване и т.н.

  • Материално – техническо снабдяване - универсални компоненти, машини, обслужване и т.н.

Основни дейности

  • Логистика - съхранение на материали, събиране на данни за потребителите и т.н.

  • Операционна дейност - производство на компоненти, монтаж на изделия и т.н.

  • Външна логистика - складиране на продукция,  обработка на заявки и т.н

  • Маркетинг и продажба - реклама, търговски агенти, търсене на потребители и т.н.

  • Сервиз - инсталиране, ремонт, поддръжка на потребителите и т.н.

3. Разглежда пет конкурентни сили

пет конкурентни сили - М. Портър

Субститути (от лат. substitutio — замена) — взаимозаменяеми стоки. Характеризират се с това, че ръста на цените на една стока предизвиква увеличаване на потреблението на друга стака.

 

 

4. Разделя всички стратегии по отношение на стоката на два типа:

  • Стратегия на ниската цена (стратегия низких издержек, стратегия лидерства по издержкам)

  • Стратегия на диференциация – създаване на стоки с особени свойства и високо качество (високаа добавена стойност

5. Класифицира конкурентните стратегии

 

         Стратегия по отношение към  продукта  

   

                      Стратегия на концентрацията – усилията са насочени към един продукт, чрез намаляване на себестойността му и увеличаване обема на продажбите му.

Предназначение – за постигане на успех в ценовата конкуренция.

 

                              Стратегия на диференциация усилията са насочени към придаване на продукта специфични черти, отличаващи го от продуктите на конкурентите.

          Предназначение – увеличаване на обема на продажбите при не ценова конкуренция.

 

                    Стратегия по отношение към избора на сегментите на пазара     

       

                                  Стратегия  на специализация (тясна специализация) – съсредоточаване дейността на компанията към производство на продукти за един сегмент от пазара.

 

                                 Стратегия на диверсификация -  производство на продукти за независими сегменти от пазара с цел повишаване устойчивостта на компанията, т.е  увеличаване възможността за оцеляване при провал на някой от пазарните сегменти.

 

                     Модел на Маккинзи «7S»

Консултанската фирма Маккинзи в началото на 1980 г., разработва модел на успешна компания, като финансира вътрешен проект  «Съвършенство» - търсене на най-успешните за последните 20 години компании и определяне на факторите за техния успех.

 

Модел на Маккинзи «7S»

 

                    Том Питерс

Изследва причините за неудачно завършили опити за трансформация на компании (75% ) и на тази база предлага редица относително нови принципа:

 

По отношение към  външната среда:

  •  «Клиентът е крал -  повишено внимание към клиентите и сервиза;

  •  Необходимост от партньори извън границите на организацията;

  •  Превръщане на всеки успешен бизнес в мода.

По отношению към  вътрешната среда:

  •  Невъзможност за постигане на съществен прогрес без промяна структурата на организацията;

  • Замяна на бюрокрацията с адхократия;.

  •  Ликвидация на функционалните отдели и преход към структури създадени на проектен принцип.

  • Преимущество на малките бизнес-единици;

  • Инвестиция в човешкия  капитал и в дългосрочна заетост на ключови сътрудници;

  • Умение да слуша – най – важната черта на мениджъра.

  •  Поддръжка на тези сътрудници, които се учат от своите грешки.

                                            АДХОКРАТИЯ – организационни форми, занимаващи се с нови за  компанията въпроси и явяващи се като правило временни.