Информатизация на бизнеса

© Христо Тужаров,

Септември 2009

 

SCM РАЗВИТИЕ

 

[Home] [Съдържание] [Асеневци] [Консултации] [Инфопедия]

УПРАВЛЕНИЕ НА ДОСТАВКИТЕ

 

ВЕРИГА ЗА ДОСТАВКИ

 

УПРАВЛЕНИЕ НА ВЕРИГАТА ЗА ДОСТАВКИ SCM

 

SCM РАЗВИТИЕ

 

SCM ФУНКЦИИ И ЗАДАЧИ

 

SCM СИСТЕМИ

 

 

 

SCM развитие

 

Терминът "Supply Chain Management (SCM)" - "Управление вериги за доставки" е предложен от американски консултанти (в частност от компанията "Артур Андерсен") в началото на 80-те години на ХХ век и впоследствие придобива голяма популярност.

 

Счита се, че методологията SCM се явява развитие на методологията  JIT (Just-In-Time - точно на време).

 

SCM развитие

 

Първите ефективни SCM - проекти се реализират през 1990 -година. Те стимулират потребността на фирмите в подобряване взаимовръзките с доставчиците на ресурси, потребителите и логистичните посредници.

 

Фази на развитие на концепцията SCM

0-ва фаза

Пасивна функция по закупуване на материали и комплектуващи, ориентирана към книжен документооборот.

 

1-ва фаза

SCM-концепцията се разглежда като интегрирана логистика,  осъществявана извън  пределите на централната компания и включваща потребителите и доставчиците Тя решава задачите по управление на снабдяването, производството, разпределението и координацията на логистиката на фирмата с доставчиците на ресурси, потребителите и логистичните посредници.

 

2-ра фаза

Интегрира SCM в състава на корпоративните информационни системи, в частност ERP/CSRP клас, поддържайки доставката на необходимия продукт и сервиза му в нужното място, точно в срок и с оптимални логистични разходи.

От гледна точка на  "генезиса" на системите за управление и планиране дейността на компанията, SCM-решенията заемат своеобразна ниша между ERP- и CRM-системите:

 

концепцията SCM

 

  • Традиционните ERP-системи обхващат основно вътрешния бизнес на компанията;

  • CRM-решенията обхващат външните взаимодействия с пазара;

  • SCM-решенията са ориентирани към оптимизация на вътрешните ресурси и едновременно са фокусирани към контрагентите на компанията.

SCM задачи

 

Могат да бъдат обособени шест области в които е съсредоточено управлението на вериги за доставка: производство, доставка, месторазположение, запаси, транспорт и информация.

 

Всички решения по управление веригите за доставка се делят на две категории: стратегически (strategic) и тактически (operational).

 

Основни области

Стратегически решения

Тактически решения

Производство (Production)

 

Приемат се на база изучаване на потребителското търсене

Планиране на производствените обеми, необходимото оборудване, начините на контрол и т.н.

Доставка (Supply)

 

Списък на доставяните компоненти,техните доставчици и изискванията за скорост, качество и гъвкавост  на доставките.

Текущо управление на доставките за осигуряване необходимото ниво на производство.

Месторазположение (Location)

Зависи от характера на пазара, както и от политическата и икономическа ситуация.

 

Решения за месторазположение на производствените мощности, центрове на складиране и източниците на доставка.

 

Запаси (Inventory)

Основна цел – застраховка от непредвидени случаи, като неочаквано търсене или забавяне на доставките.

Изработване  политика на компанията по  отношение на  запасите.

 

 

Поддържане на оптимално ниво на запаси във всеки възел

Пример за средностатистическо предприятие:

Запаси - около 30% от всички активи (до 90% от оборотните средства)

Разходи - 20-40% от стойността на запасите

Транспортиране (Transportation)

 

Зависи от месторазположението  на  участниците във веригата за доставки, политиката по отношение на запасите и нивото на обслужване на клиентите.

Намиране на правилни начини и ефективни методи за оперативно управление на транспорта, с цел намаляване на разходите(около 30% от общите разходи за снабдяване).

 

Информация (Information)

 

Определяне на източниците на   информация, нейното съдържание, механизмите и средствата за разпространението й, както и правилата за достъп.

 

Интеграция на информационните системи на участниците във веригата в обща инфраструктура.