Съвети

© Андре Мороа

 

ЗАЩО ТРЯБВА ДА СМЕ ОПТИМИСТИ?

 

[Home] [Асеневци] [За проекта]

 

Как да се харесВаме ?

Какви жени обичат мъжете?

Какво е любовта?

Колко е границата на нежността?

Какви са жените?

Какви са мъжете?

Какво е днес брака?

Разбирате ли детския свят?

Какво е кокеството?

Какво и за кого  е секса?

Предопределена ли е съдбата ни?

Защо съществуват разводи?

Как да се отървем от лоши мисли?

От какви внушения трябва да се абстрахираме?

Кои житейски правила са в основата?

Защо трябва да сме оптимисти?

Какво и каква е ненавистта?

Какво е старостта?

Писателят Андре Мороа и някои препоръки за младите мъже (1 част)

 

Писателят Андре Мороа и някои препоръки за младите мъже (2 част)

 

Аз не мисля, че животът е много лош.

Това съвсем не е така.

Аз се отказвам да считам,

че условията на човешкото

съществуване са „ужасни“.

Истина е, че те са много необикновени.

Истина е, че ние се въртим

в безкрайното пространство,

разположени върху парче кал,

без много добре да разбираме с каква цел.

Истина е, че ние непременно ще умрем.

Такова е действителното положение на нещата

и то трябва да се приема с мъжество.

Да ние се въртим върху парче кал.

Проблемът е друг:

какво ние можем и какво трябва

да направим, намирайки се върху него.

 

Аз съм оптимист, тъй като считам за възможно нещо да бъде направено на земята,

за подобряване на собствения живот и в по широк смисъл живота на човешкия род.

Аз считам, че е постигнат огромен прогрес.

Човекът в голяма степен е покорил природата.

Неговата власт над света на нещата е нараснала несравнимо.

Песимистът ще възрази:“ Да, но всички тези забележителни открития се използват

изключително за военни цели и човечеството се намира на границата на самоунищожението“.

Не мисля, че това е неизбежно. В определена степен това зависи от нас самите,

и в крайна сметка моят оптимизъм се базира на вярата в човешката природа.

Аз знам, че на човека е присъщо величие, че може да бъде повикано доброто,

което съществува във всеки от нас.

Казано по друг начин, е по добре да се говори с човека за неговата свобода,

отколкото за неговото робство.

 

Аз признавам, че първата ми реакция при настъпване на някакво събитие

е стремежа да разбера доброто, което то носи със себе си, а не лошото.

Пример: аз се скарах с един влиятелен човек. Песимистът би помислил:

“Каква загуба! Това ще се отрази на кариерата ми“.

Аз казвам на себе си:“ Какво щастие е, че се отървах от този глупак“.

Такава е същината на моя относителен оптимизъм.

 

Ако не си поставиш като правило,

при каквито и обстоятелства

да бъдеш оптимист, в същия час

ще бъде оправдан най-мрачния песимизъм.

Защото ако човек изпадне в отчаяние

или се предаде на лошо настроение,

то това нопосредствено

го води към бедствия и неудачи.

Ако аз се боя да падна,

то неминуемо ще падна.

Това се нарича виене на свят,

и то е присъщо,  както на цели народи,

така и на отделни хора.

Ако аз смятам, че нищо не мога

да променя в работите на страната си,

аз наистина нищо няма да мога да направя.

В реда на нещата е,

че аз сам създавам и ясно време и бури,

преди всичко за себе си, но и около себе си.

 

 

Песимизмът е заразен.

Ако аз смятам че съседът ми е непорядъчен и се отнасям към него с недоверие,

то той наистина ще бъде такъв по моя вина.

Вдъхнете в хората надежда, а не страх  - това е секретът на античните мъдреци.

Нашите съвременни мъдреци, напротив вселяват в хората отчаяние, но аз не мисля,

че те са толкова мъдри, че да се усъмнят в съвършенството на този свят.

Аз наистина никога не съм вярвал в неговото съвършенство.

Аз винаги съм знаел че има лоши хора (като правило това са глупаци или неудачници).

Аз винаги съм знаел, че в година на бедствия, тълпата може да стане свирепа и тъпа.

Моят оптимизъм се е заключавал и сега се заключава в това, че аз вярвам,

че ние сме способни в определена степен да влияем върху събитията,

и че дори ако въпреки направените усилия ни постигне беда,

ние можем да възтържествуваме над нея и достойно да я преживеем.

 

Да обичам обкръжаващите ме добри хора, да избягвам лошите,

да се  радвам на доброто, достойно да понасям злото, да умея да забравям –

това е моят оптимизъм. Той ми помага в живота.

Добре би било да помогне също и на вас.

 

Да забравиш за лишенията и проблемите в човешкото съществуване.

Да се стараеш да не съсредоточаваш върху тях всички свои мисли.

Да поставиш на преден план най- скъпото от скромните радости на всекидневния живот –

първи ласки, първи проява на нежност, годеж, меден месец, радостно съзнание,

че децата порастват пред очите ти, безпроблемна старост -  не значи да мамиш себе си.

Това значи да направиш мъжествено усилие над себе си и да приемаш живота си, такъв какъвто е.

 

ЗАЩО ТРЯБВА ДА СМЕ ОПТИМИСТИ?

Кодекс на оптимиста