Съвети

© Андре Мороа

 

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНА ЛИ Е СЪДБАТА НИ?

 

[Home] [Асеневци] [За проекта]

 

Как да се харесВаме ?

Какви жени обичат мъжете?

Какво е любовта?

Колко е границата на нежността?

Какви са жените?

Какви са мъжете?

Какво е днес брака?

Разбирате ли детския свят?

Какво е кокеството?

Какво и за кого  е секса?

Предопределена ли е съдбата ни?

Защо съществуват разводи?

Как да се отървем от лоши мисли?

От какви внушения трябва да се абстрахираме?

Кои житейски правила са в основата?

Защо трябва да сме оптимисти?

Какво и каква е ненавистта?

Какво е старостта?

Писателят Андре Мороа и някои препоръки за младите мъже (1 част)

 

Писателят Андре Мороа и някои препоръки за младите мъже (2 част)

 

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНА ЛИ Е СЪДБАТА НИ?Не е истина,

че животът на всеки от нас

ощe от появяването ни на този свят

и или даже от по рано

е напълно предопределен от  сила,

която не можеш

нито да разбереш, нито да сломиш.

В някаква степен това е несъмнено така.

 

В много ситуации съществува

такава минута – единствена, 

когато от приетото от вас решение

ще зависи вашия следващ живот.  

Аз именувам тази минута,

като определяща съдбата.

Защо става дума само за една минута?  

Така е устроен света.  

Благоприятен случай

рядко се предоставя два пъти.

 

Както и да премине живота на някого,

непременно съществува огромна разлика

между мечтите в младостта

и това което се случва в действителност.

Нито един от нас не пътува по избрания път, без да се откланя.  

Както молекулите под въздействието на безчислени сблъсъци

са принудени всеки момент да променят траекторията си,

така и хората постоянно изпитват влиянието на случайността.

 

Търсете и ще намерите себе си”.

Всеки човек крие в себе си

сто възможни човека.

Дали е добър?

Дали е лош?

И едното, и другото.

Можете да бъдете –

и вие добре знаете това –

нежни и свирепи,

разумни и избухливи,

склонни към мъдрост и лудост.

Това зависи от обстоятелствата,

от съветниците, от партньорите,

от онова, което четете.

Играем роли за себе си и за другите.

 

Минавайки под рефлекторите на чувствата

и годините приемаме от тях цветове като танцьорка,

чиято дреха е бяла,

но изглежда ту жълта, ту розова, ту синя.

Вашето младо „аз” днес се смее над страстите на старците, които ще станат ваши,

когато минете през рефлекторния сноп на старостта.

Онзи млад поет, който някога яростно се е надсмивал на академията,

един ден ще се опива от това, че е влязъл в нея.