APIS

© Христо Тужаров,  2008

 

ФУНКЦИОНАЛНО МОДЕЛИРАНЕ IDEF0

 

[Home] [Съдържание] [За проекта] [Бизнес консултации] [Асеневци]

 

СТАНДАРТИ ЗА МОДЕЛИРАНЕ

ФУНКЦИОНАЛНО МОДЕЛИРАНЕ IDEF0 

МЕТОДОЛОГИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ОНТОЛОГИЯ  IDEF5

 

История на IDEF0

Методологията за функционално моделиране IDEF0 се счита следващ етап в развитието на добре известния графичен език за описание функционирането на системите SADT (Structured Analysis and Design Teqnique).

 

Исторически, IDEF0, като стандарт е разработен през 1981 година на Х Х век, в рамките на обширна програма за автоматизация на промишлените предприятия, която носи името ICAM (Integrated Computer Aided Manufacturing) и е предложена от департамента на Военно-Въздушните Сили - САЩ. Терминът IDEF произхожда от названието на тази програма (IDEF=ICAM DEFinition).

 

Cлед 1981 година стандартът IDEF0 претърпява незначителни промени и последната му редакция е от декември 1993  на Националния Институт По Стандарти и Технологии -  САЩ (NIST).

 

Основни елементи и понятия в IDEF0

В основата на методологията лежат четири основни понятия:

 

Функционален блок (Activity Box)

 

Функционалният блок графично се изобразява във вид на правоъгълник и олицетворява някаква функция в рамките на разглежданата система. По изискванията на стандарта:

 

Името на всеки функционален блок трябва да бъде формулирано с глагол (например, “продава услуги”, а не “продажба на услуги”).

Всяка от четирите страни  на блока има свое определено значение:

Горна страна - “Управление” (Control);

Долна страна - “Механизъм” (Mechanism).

Лява страна -  “Вход” (Input);

Дясна страна - “Изход” (Output);

 

Всеки блок в рамките на една система трябва да има свой уникален идентификационен номер.

 

           Интерфейсна дъга (Arrow).

Често ги наричат потоци или стрелки. Изобразява елемент от системата, който се обработва от функционалния блок или оказва друго влияние на функцията изобразявана с дадения функционален блок.

 

     По изискванията на стандарта:

  • Графическото изобразяване на дъгата се явява еднопосочна стрелка;

  • Всяка интерфейсна дъга трябва да има свое уникално наименование (Arrow Label);

  • Името трябва да бъде съществително;

  • С дъгата се изобразяват различни обекти, които могат да бъдат елементи от реалния свят (материали, коли, сътрудници и т.н.) или потоци от данни и информация (документи, данни, инструкции и т.н).

  • Източник и приемник на всяка дъга могат да бъдат само функционални блокове;

  • Всеки функционален блок, като минимум трябва да има една управляваща и една изходяща дъга(всеки процес трябва да работи по някакви правила и да има на изхода си някакъв резултат).

     Пример за организация:

Съществуват пет основни вида потоци:

  • Материални потоци (материали, детайли, стоки и т.н.);

  • Финансови потоци (пари, инвестиции и т.н.);

  • Потоци от документи (търговски, финансови и организационни и т.н.);

  • Информационни потоци (информация, данни, устни разпореждания и т.н.);

  • Ресурси (сътрудници, машини, оборудване и т.н.).

               Правила:

  • Входящи и изходящи дъги - всички видове обекти;

  • Управляващи дъги – само потоци информация и документи;

  • Дъги-механизми – само ресурси.

 

            Декомпозиция (Decomposition).

  • Използва се при разбиване на сложен процес на неговите съставни функции.

  • Нивото на декомпозиция се определя непосредствено от разработчиците на модела.

  • Позволява постепенно и структурирано представяне модела на системата във вид на йерархична структура от отделни диаграми.

  • Контекстна диаграма

  • Представя системата, като единно цяло – един функционален блок с дъги простиращи се извън границите на разглеждания обект.

                        Изисквания:

  • Обозначава се като идентификатор “А-0”.

  • Към диаграмата трябва да бъде приложен текст, който да указва целта (Purpose) на построяване на диаграмата и фиксирана гледната точка (Viewpoint).

                             Целопределя съответните области в  изследваната система, на които е необходимо да бъде съсредоточено вниманието на разработчиците.

 

     Гледна точка - определя основното направление на развитието на модела и нивото на необходимата детайлизация. Точното фиксиране на гледната точка позволява да се разтовари модела от ненужна детайлизация на определени елементи и съкрати времето на разработка.

 

                Процес на декомпозиция

Функционалния блок, който в контекстната диаграма се изобразява като единно цяло, се подлага на детайлизация в друга диаграма на по-ниско йерархично ниво. Получената диаграма от второ ниво съдържа функционални блокове, отразяващи главните подфункции на функционалния блок и се нарича дъщерна (Child diagram).

 

Включените в нея функционални блокове се наричат дъщерни– Child Box).

 

                Родителска диаграма( родителски блок) à  Дъщерна диаграма (дъщерни блокове )

 

 

Всяка от подфункциите на дъщерната диаграма може да бъде декомпозирана  по аналогичен начин на по-долно йерархично ниво.

 

Във всеки случай при декомпозиция на функционален блок интерфейсните дъги, влизащи или излизащи от блока се пренасят в дъщерната диаграма , чрез което се постига структурна цялостност на модела.

 

 

Речник (Glossary).

Набор от определения, ключови думи описателни изложения и т.н., които характеризират обекта изобразен с дадения елемент.Речникът допълва графичния език, допълвайки диаграмата с необходимата информация.

 

Принципи за  ограничаване сложността на IDEF0-диаграмите

  • Ограничаване броя на функционалните блокове  в границите от 3 до 6.

6 – заставя разработчиците да използва йерархията при описание на сложни процеси;

3 – гарантира, че на съответната диаграма има достатъчно елементи, за да се оправдае съществуването и.

  • Ограничаване броя на влизащите и излизащите от блока дъги до 4 броя.