Технология за проектиране на информационна система

Компоненти на технологиите за проектиране на информационна система

Технологията на проектиране се определя като съвкупност от три компонента:

Постъпкова процедура, определяща последователността на технологичните операции на проектирането.
Критерии и правила, използвани за оценка резултатите от изпълнение на технологичните операции.
Нотации (графически и текстови средства), използвани за описание на проектираната система.

Технологична инструкция

Технологическите инструкции се състоят от описания на последователността на изпълнение на технологичните операции, условията, в зависимост от които се изпълнява тази или друга операция и описание на самите операции.

Технологична инструкция

Изисквания към технологиите за проектиране на информационна система

Технологията на проектиране на разработката и съпровождането на ПО трябва да удовлетворява следните общи изисквания:

Технологията трябва да поддържа пълен ЖЦ ПО;
Технологията трябва да осигурява гарантирано достигане целите на разработката на ИС, с зададено качество и в установеното време;
Технологията трябва да осигурява възможност за изпълнение на крупни проекти във вид на подсистеми (т.е. възможност за декомпозиция на проекта на съставните му части, разработвани от групи изпълнители с ограничен състав с последваща интеграция на съставните части). Опитът от разработка на крупни ИС показва, че за повишаване на ефективността на дейностите е необходимо да се разбие проектът на отделни слабо свързани по данни и функции подсистеми. Реализацията на подсистемите трябва да се изпълнява от отделни групи специалисти. При това е необходимо да се осигури координация в рамките на целия проект и да се изключи дублиране на резултатите.
Технологията трябва да осигурява възможност за извършване на работите по проектирането от неголеми групи (3-7 човека). Това се обуславя от принципите за управляемост на колектива и повишаване на производителността за сметка на минимизиране на броя на външните връзки.
Технологията трябва да осигури минимално време за получаване на работоспособна ИС. Става дума не за готовността на цялата ИС, а готовността на отделните подсистеми. Практиката показва, че дори ако проектът е цялостно завършен, внедряването се извършва на подсистеми.
Технологията трябва да предвиди възможността за управление конфигурациите на проекта, водене версиите на проекта, възможност за автоматично издаване на проектната документации и синхронизация на нейната версия с версиите на проекта;
Технологията трябва да осигури независимост на изпълнението на проектните решения от средствата за реализация на ИС (системата за управление на базата данни (СУБД), операционната система, езиците и системите за програмиране);
Технологията трябва да бъде поддържана от комплект CASE-средства, осигуряващи автоматизация на процесите, изпълнявани на всички етапи от ЖЦ.